През VІІІ–VІ в. пр. Хр. много от гръцките градове-държави (полиси) изпращат свои колонисти в търсене на нови и нови места за заселване. Причините били разрастването на населението на тези малки държави, както и честите войни с техни съседи, довели до недостиг на земи, които да изхранват хората. Затова преселниците търсели удобни пристани близо до обработваеми земи и миролюбиви съседи сред завареното население. Особено ценени били близостта на рудни залежи и възможностите за търговия с племената от вътрешните територии. По това време са основани много гръцки колонии (апойкии) в цялото Средиземноморие и по бреговете на Черно море. Голяма част от тези градове продължават своя живот до ден днешен.
Първите гръцки заселници по тракийските брегове на Черно море са йонийски гърци, дошли от Милет – голям и силен град на Егейския бряг на днешна Турция. През втората половина на VII в. пр. Хр. те се установяват близо до делтата на Истрос (р. Дунав) в днешна Румъния, и дават началото на античния град Истрия. В края на VІІ в. пр. Хр. милетяни, заедно с преселници от други милетски колонии и техни съюзници, основават Аполония, днешния град Созопол. С името на новата апойкия колонистите отдават почит на главния бог-защитник на Милет – Аполон Лечител.
През VІ в. пр. Хр. дорийски гърци от колонии на Мегара – град-държава в континентална Гърция, основават Месамбрия (дн. Несебър), както и Калатис (дн. Мангалия в Румъния). Като гръцки апойкии са създадени още Одесос (дн. Варна), Дионисополис (дн. Балчик), Анхиало (дн. Поморие), Томи (дн. Кюстенджа в Румъния).
Колониите поддържат тесни връзки със своите градове-майки (метрополии). Те наследяват техните богове и култове, обичаи и начин на управление. Гърците общуват и търгуват с близките траки още от пристигането си по тракийските брегове. С времето те достигат дълбоко във вътрешността на Тракия, като с тях навлизат предмети и мода, свързани с гръцкия начин на живот.
Благодарение на местоположението и близостта на находища на медна руда, през V–ІV в. пр. Хр. Аполония се разраства и добива важно значение не само в Западното Черноморие, но и във вътрешността на Тракия. Като знак за благоденствието на града аполонийците издигат висока 13 метра бронзова статуя на Аполон, която се превръща в символ на града. Тази статуя обаче е загубена след като е отнесена в Рим при завоюването на Аполония от римския военачалник Марк Лукул през 72 г. пр. Хр. През елинистическата епоха (края на ІV – IІ в. пр. Хр.) Аполония губи от предишната си сила, а населението й намалява. Това обаче е време на разцвет за Одесос и Месамбрия.