Древните обитатели на нашите земи познавали металите и знаели как да ги обработват още от каменно-медната епоха (когато добивали и обработвали мед и злато).
През четвъртото хилядолетие преди Христа, хората изобретили бронза (сплав от мед и калай). Предметите, изработени от тази сплав, можели да се претопяват след износване или счупване и да се отливат отново.
Добитите от рудите метали се обработвали от майстори – леяри и ковачи, които използвали каменни и глинени калъпи за отливане на необходимите форми сечива, инструменти, оръжия, украси, накити и други. Отлетите веднъж предмети след това се обработвали допълнително (с коване, изпилване, полиране) и украсявали. Една запазена до наши дни колективна находка от каменни калъпи – от местността Побит камък, Варненско, разкакзва колко различни типове предмети се изработвали в една леярска работилница за бронз през късната бронзова епоха – сечива (длета, брадви, шила, ножове), оръжия (мечове), скипрти, украси (апликации, висулки, накити), дори и върешната бронзова подложка на дискове (капаци) като тези от Вълчитрън. В замите на днешна България са открити и много други подобни находки от края на бронзовата епоха, принадлежали на древни работилници.
Какви сечива и инструменти използвали траките от бронзовата и началото на желязната епоха съдим и по многобройните находки от бронз, достигнали до наши дни. През късната бронзова епоха възникнала традицията да се закопават в земята „съкровища“ от стотици бронзови предмети – сечива, предимно сърпове и кухи брадви (наречени „келти“), длета, по-рядко и оръжия. Не е ясно защо са правили това, но се предполага, че е било заради стойността на метала, или пък предметите са били използвани като разменно средство.