Римската религия представлява сложна смесица от богове, култове, суеверия, тълкувания на знамения и религиозни празници. При общуването си с безсмъртните богове римляните спазвали правилото „давам, за да дадеш“. Това означавало, че хората били длъжни да почитат боговете и винаги да изпълняват задълженията си към тях, а те трябвало да им помагат, когато са били призовавани да сторят това. Ето защо римската религия е много конкретна – всяко действие имало точно божествено съответствие. Трябвало само да се открие конкретното божество с неговото име и да се помоли за помощ и закрила съобразно договора между смъртни и безсмъртни. Главен надзирател на този договор бил върховният жрец – понтифекс максимус.
Старите римски божества нямат образ. Такива, например, са ларите – божества на кръстопътищата, Веста – покровителка на домашното огнище, Сатурн – бог на сеитбата, Церера – богиня на растящото зърно, Флора – богиня на цъфтежа и растежа, Помона – богиня на плодовете, Нептун – бог на течащата вода, Вулкан – бог на огнената стихия, Виктория – богиня на победата. Един от старите римски богове е и Янус – богът на вратите, изборите, началото и края. Първият месец от годината януари е кръстен именно на него.
Почитането на римските богове винаги е било тясно свързано с благоденствието на държавата. За римляните гадаенето на бъдещето означавало само да потърсят съвет кое бъдеще ще бъде угодно на боговете и най-добро за просперирането на държавата. Важността на култа към даден бог се определяла от значението му за римската държава. Като върховен бог бил почитан Юпитер Всеблаг и Всемогъщ. Той бил символ на могъществото на Рим. Неговият храм се издигал на хълма Капитолий в Рим и затова е наричан също Юпитер Капитолийски. На стените на храма му били окачвани бронзови плочи, на които били написани международните договори.
Постепенно в Рим били възприети култове на гръцки божества, които имали своите римски съответствия, защото били покровители на едни и същи сфери от човешкия живот: Церера/Деметра (богиня на плодородието), Меркурий/Хермес (покровител на търговците), Ескулап/Асклепий (бог на здравето), Диана/Артемида (покровителка на горите и дивеча), Минерва/Атина (покровителка на града Рим и на занаятчиите), Арес/Марс (бог на войната), Венера/Афродита (богиня на красотата и любовта). Самият Юпитер като върховно божество станал римското съответствие на Зевс – върховният бог на древните гърци, а римската богиня Юнона била отъждествена с гръцката Хера. Култът към гръцкия бог Аполон – покровител на музиката, изкуството и лечителите, също бил изключително популярен в Рим.
В цялата Римска империя бил почитан култът към императора. Спазването на този култ било задължително за всички поданици на империята, а отказът да бъде извършено жертвоприношение в чест на императора било равносилно на държавна измяна и бунт срещу държавната власт, което се наказвало с най-строгите наказания.
Посвещения на всички тези божества са правени и в тракийските земи, когато стават част от огромната Римска империя. Заедно с тях, в градските и извънградските светилища на антична Тракия са открити множество каменни плочки с релеф на конник. Това е старо тракийско божество, наричано с различни епитети. Тъй като все още името му не ни е известно, в научната литература неговият култ е познат като култа към Тракийския конник.