Желязна епоха (XI–I век пр.Хр.)
През първо хилядолетие пр. Хр. Тракия била един от най-гъсто заселените райони на Европа. Според „бащата на историята“ Херодот: „Тракийският народ след индийския е най-голям от всички народи. Ако той се управляваше от един господар и беше единодушен, той би бил, по мое мнение, непобедим и много по-силен от всички народи…“ (Истории. V. 3).
Както и през бронзовата, така и в началото на желязната епоха (XI‒VI в. пр. Хр.) траките обитавали както равнинните, така и планинските части на днешните български земи. Селищата им били малки (не повече от десетина къщи), но на близко разстояние едно от друго. Жилищата им били с паянтова конструкция – с каменни основи (или без) от по няколко реда камъни, стени от колове, преплетени с клони и измазани с глина, с леки покриви от клони. Най-често имали едно помещение, с малко огнище.
През първата половина на V век пр. Хр. покрай теченията на големите реки Тунджа и Марица възникнало царството на едно от най-големите тракийски племена: одрисите. Появили се и тракийски градове – търговски средища и политически центрове на тракийски аристократи, с внушителна архитектура и мощна укрепителна система. Откриването на голям брой луксозни предмети при археологическите разкопки свидетелстват за богатството на техните обитатели. Такива били градовете Филипополис (днешен Пловдив), Кабиле (до Ямбол), Кръстевич, Пистирос, Копривлен. През късната желязна епоха тракийските царе и аристократи живеели в укрепени, малки по площ резиденции, наричани тюрзиси.
В края на IV – началото на III век пр.Хр. в Тракия възникнали политическите столици: градове, от които местните владетели управлявали подвластните си територии. Такава е столицата на Севт III – Севтополис, която днес се намира на дъното на язовир „Копринка“ край Казанлък. Тя имала мощна укрепителна система, централен площад, улици, жилищни, административни и култови сгради. В североизточния ъгъл на града съществувала укрепена резиденция, в която се издигал царският дворец и светилище на Великите самотракийски богове. Важен градски център в Североизточна Тракия бил този при „Сборяново” до днешния град Исперих. Археолозите го разпознават като града Хелис ‒ древна столица на гетския владетел Дромихайт, разрушена от земетресение в средата на III век пр.Хр.
Основните поминъци на траките били земеделието и скотовъдството. Многобройните тракийски селяни живеели в малки села, заобиколени от плодородни земи и изграждани в близост до източник на вода. Те често сменяли своето местоположение, и тъй като били обитавани за кратък период от време жилищата имали леки конструкции, които се откриват много рядко при археологически разкопки. Траките обитавали наземни или полувкопани в земята колиби, със сламени покриви и със стени, изградени от колове преплетени с клони. Подовете на жилищата били измазани с глина, а във вътрешността на помещенията се откриват огнища, керамични съдове и сечива. Гръцкият автор Ксенофонт разказва, че всяко семейство имало свое дворно място, „оградено заради овцете“ с плет, който лесно можел да бъде прескочен.

Римска епоха (I–IV век сл. Хр.)
Включването на тракийските земи в Римската империя се отразило и върху селищната система. В някои случаи върху по-ранни селища постепенно се развили градове с типично за империята устройство и сгради. Други градове били издигнати по времето на римската държава. Такива са например Никополис ад Иструм, до днешното с. Никюп, Великотърновско; Нове до днешния гр. Свищов; Трансмариска, съвременният гр. Тутракан; Никополис ад Нестум, днешното с. Гърмен, Благоевградско и др. Те имат прави, павирани улици, просторни площади (форуми), водопроводи и канализация. Често водата за обществените чешми, бани и фонтани е докарвана в градовете от десетки километри с помощта на специални съоръжения – акведукти. Построени са нови обществени сгради като базилики, театри, храмове, бани, библиотеки, амфитеатри и стадиони. Те често са украсени с красиви мозайки и мраморни статуи. Богатите граждани живеели в големи къщи, които са затворени отвън, но отворени към вътрешен двор, често с колонада и градина. Те можели да си позволят и крайградски имения – вили, също снабдени с всякакви удобства. Особен вид градове били новопостроените колонии – предварително планирани и организирани по подобие на Рим селища, като жителите им се радват на различни привилегии. На територията на България, такива са Ескус, до днешното с. Гиген, Плевенско; Рациария, до днешното с. Арчар, Видинско и Деултум, до днешното с. Дебелт, Бургаско. И до днес на различни места в България могат да се видят все още добре запазени римски градежи. Такива са античните театър и стадион в Пловдив; баните в Хисаря, Дебелт и Кюстендил; амфитеатърът в София; римските площади и улици в Стара Загора и др.
Всички части на Римската империя са свързани с добре поддържани пътища. Те, заедно с водопроводите и канализацията, са един от най-големите приноси на римските строители и архитекти. Римските пътища са строени изключително стабилно. И в момента, почти 2000 г. по-късно, има запазени участъци от тях на различни места в България и по цяла Европа.
През територията на България преминават някои основни за империята пътни връзки. Най-важият от тях е Диагоналният път, наричан още и военен. Той свързва източните и западните части на империята, като преминава през днешните градове Пловдив и София. Общата му дължина е над 900 км. Дунавският път е построен по времето на император Траян по десния бряг на реката. По протежението му са построени много римски военни лагери и наблюдателни кули, за да охраняват границата на империята (лимес), каквато се явява река Дунав. Виа Понтика е крайморски път свързващ Константинопол с градовете по черноморското крайбрежие.
На определени разстояния по пътищата, римляните строят пътни станции, които да обслужват вестоносците, пощата и търговците. Там те са можели да се нахранят, да преспят и да сменят изморените коне. Често тези станции, прерастват в селища, тържища, а някои път и в укрепления.