Желязна епоха
Тракийската история и култура са тясно свързани с тайното учение на орфизма ‒ свещено знание, предавано от уста на уста сред тракийските аристократи, което осигурявало, от една страна, равновесието и обновяването на света, а от друга – властта над останалата част от населението. Орфиците вярвали в безсмъртието. В представите на посветените в основата на всичко стои Великата Богиня майка, от която възниква Богът Слънце (Орфей). От свещения им брак се ражда син ‒ земният тракийски цар. След преминаването на редица изпитания и извършването на славни подвизи той получава от Великата Богиня майка правото да властва над хората, а след смъртта си се завръща в недрата на земята, за да се превърне отново в Бога Слънце. Единствено тракийските владетели и аристократи били способни да постигнат съвършенство и безсмъртие. Затова и били изпращани в отвъдното като богове – за тях били издигани внушителни надгробни могили и монументални гробници, в които били полагани с пищни накити и облекло, парадно въоръжение, богати гробни дарове, коне и колесници. Идеята за безсмъртието е вложена и в аристократичното учение за бог Залмоксис, почитан от тракийското племе гети. Бащата на историята ‒ гръцкият автор Херодот, ни съобщава, че гетите „мислят, че не умират, а че починалият отива при бог Залмоксис“ и още че „нито той сам, нито сътрапезниците му, нито потомците им ще умрат някога, но ще отидат на едно такова място, където ще живеят вечно и ще имат всички блага“.
Гробищата, наречени некрополи, се намирали извън селищата и градовете. В зависимост от погребалния обред телата на покойниците били заравяни в земята или изгаряни, като костите били събирани в урни.

Римска епоха
През римската епоха много от гробовете били изграждани от камъни или тухли и покривани с каменни плочи или тухли. Някои от по-богатите граждани били погребвани в саркофази, които представляват висок каменен ковчег, украсен с различни релефи. Погребването в саркофази не е засвидетелствано в тракийските земи преди идването на римляните.
Над гробовете били поставяни каменни плочи, наречени стели. Върху тях били гравирани различни релефи, които представят портрети на починалите, изображения на предмети, свързани с техните професии приживе или символични сцени, в които се сбогуват с техните близки по време на погребално угощение. Върху плочите били издълбавани и надписи, в които обикновено се съобщавало името на покойника, на колко години е починал, както и някои кратки данни от живота му. Освен плочи, в памет на починалите били поставяни и надгробни ари – големи каменни блокове с кубична форма. Върху тях също били гравирани релефи и надписи, увековечаващи паметта на мъртвите. Те били по-скъпи и представителни надгробни паметници, които обикновено се издигали за по-заможни хора.
Телата на покойниците били отнасяни до мястото на погребението с колесница. Възможно е за отнасяне на мъртвите до гроба да са използвани и откритите от археолозите до някои гробове колесници. Те са били използвани и в живота, което личи от износването и следите от ремонт на някои техни части. Обичаят на поставянето на колесници в гробовете е бил демонстрация на богатство, престиж и власт и е бил практикуван при погребването на видни тракийски аристократи. Най-голямо разпространение на този ритуал се наблюдава през римската епоха.